Руският президент Владимир Путин се включи в срещата на БРИКС в

Руският президент Владимир Путин се включи в срещата на БРИКС в Южна Африка с авансово записано видеообръщение, в което разгласи, че дедоларизацията на международната стопанска система е " необратим развой ", съобщи Ройтерс, представена от Българска телеграфна агенция.

По думите му до това се стига, защото държавните и частните задължения порастват, а неустойчивостта на финансовите, енергийните и другите пазари се ускорява.

Според съветския президент страните от групата на БРИКС би трябвало да си сътрудничат на равнопоставени начала, с цел да реализиран задачите си. Той посочи, че " групата е напът да отговори на аспирациите на болшинството от жителите на света ".

" Ние си сътрудничим въз основа на правилата на равнопоставеността, партньорската поддръжка, зачитането на ползите на другия и това е същността на насочения към бъдещето стратегически курс на нашето съдружие, курс, който дава отговор на стремежите на главната част от международната общественост, по този начин нареченото световно болшинство ", сподели Путин.

По думите му Русия остава сигурен снабдител на храни за Африка, само че наложените на страната наказания пречат тези доставки да се реализират безпрепятствено и да се правят нужните за задачата банкови разплащания.

Той за следващ път съобщи, че Русия е подготвена да изпраща зърно гратис в Африка и уточни, че страната е напът да завърши диалозите за такива доставки.

Групата БРИКС, в която влизат Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, съставлява към 40 на 100 от жителите на света. На срещата се чака да бъде разисквано приемането на нови членове, само че във видеообръщението си Путин не засегна тази тематика.

Изказванията за " дедоларизация " и " рухването на $ " не са нещо ново.

Напрактика, тези клюки или по-скоро пожелания стартират от 1944 година със основаването на Бретън-Уудската система, когато щатския $ е признат за международна аварийна валута.

Хърбърт Поениш, старши теоретичен помощник в университета Zhejiang в Китай и някогашен старши икономист в Банката за интернационалните разплащания, разяснява тематиката в omfif.org:

Русия, Бразилия и Китай към този момент употребяват личните си валути за двустранни търговски заплащания. Такава платежна система обаче се сблъсква с проблеми, щом зародят несъответствия. 

Коментарите на съветския министър на външните работи Сергей Лавров, че страната седи на милиарди индийски рупии, които не може да употребява, са образец за това. 

Страните от БРИКС би трябвало да намерят решение на безконечния проблем: по какъв начин да преминат от двустранен към многостранен клиринг и към обща валута.

Създаването на обща валута не е нова концепция.

Но в случай че такава валута в миналото бъде реализирана, тя едва ли ще размени долара – тя ще съществува в допълнение към откритата световна парична система, основана на долари. 

Това ще бъде районна самодейност, по-скоро като еврото. 

В случая с Европа процесът от двустранни разплащания до обща валута лиши близо 50 години.

Основните институционални достижения бяха основаването през 1950 година на Европейския платежен съюз, даването на средства от Министерството на финансите на Съединени американски щати за покриване на дефицита на ликвидност, защото всички гаранции бяха в злато или долари, основаването на клиринговата система на европейската валута и въвеждането на евро – първо като клирингова валута, а по-късно за необятна социална приложимост.

Дори на този късен стадий последователите на еврото бяха упрекнати в надскачане на политическото съглашение от държавите-членки. Банката за интернационалните разплащания работи като клирингов сътрудник за EPU, както и за ECU.

Всички страни членки на БРИКС имат Китай като главен търговски сътрудник и малко търгуват между тях. 

Обвързването към юана и изравняването на техните двустранни обменни курсове ще бъде първата огромна стъпка.

В същото време ще би трябвало да се сътвори механизъм за даване на заеми в юани на страни, които имат търговски дефицити, като Индия и Южна Африка. Трябва да се сътвори организация, сходна на EPU, и сътрудник за ръководство като BIS.

Китай ще би трябвало да поеме тежестта, с цел да поддържа сходна система за разплащания. 

Това значи основаване на механизма и институциите, обезпечаване на задоволително средства за поддържане на недостиг на ликвидност и даване на аварийно облекчение за складиране на непотребните средства. 

Освен това ще би трябвало да се отстранен пречките пред взаимозаменяемостта на юана, защото остатъкът от други валути би трябвало свободно да се конвертира в юани и да се употребява от други страни, елиминирайки казуса, емфатичен от Лавров.

Всичко това би насърчило интернационализацията на юана и би нараснало натиска върху Китай да либерализира финансовата си сметка. 

И двете имат огромни последствия за вътрешната парична политика на страната.

Китай към този момент се помирява с следствията от потреблението на споразуменията си за валутен суап, с цел да поддържа страните в усложнения с заплащанията. 

Засега Китай е надалеч от добродушното неуважение, което Съединени американски щати възприеха, с цел да оказват помощ на европейците да основат своя лична многостранна клирингова система и валута.

В допълнение либерализацията на финансовата система на Китай, която е наложителна, при възможен блян за " юанизация " на страните от БРИКС е обвързвана и с либерализация на политиката, приемане на разликите, даже независимост на словото, постоянно спорната политика на сътрудниците като багра с пръчки на границата с Индия и надлежно демократизация.

Та цената, която Китай би трябвало да заплати за " дедоларизацията " не е просто финансова, а визира основите на самото държавно устройство.

А подготвена ли е властта в Пекин за демократизация сега?